„Площадки за разходка“ на практика липсват в по-големите градове. Липсват в София, Варна, Пловдив, Бургас. Липсват и в по-малките: Созопол, Трявна, Благоевград. Животът обаче,не е заключен между четири стени. Особено за обичаните кучета вкъщи. Оказва, че да разходиш кучето си на място, на което: то, ти, всички наоколо, ще се чувствате ок, е най-трудната задача.

Защото обособени места, части от парка, заградени тревни площи само за кучета –няма. В София: в Южния парк има две отделени места, До музея на Земята и Хората има едно място, на което викат: „кучешката градинка“, и това са.

Домашните любимци си делят разходките често с майките с бебешки колички, тийнейджърите, които карат скейт или колело, с всички,обичащи зеленината, свежия въздух, свободното време в парка.
Уви, липсата на отделени части, само за космати любимци, утежнява много ритъма на градския живот. И дори да има, т.нар. „кучешка градинка“ в някое междублоково пространство – те съвсем не са във вида, в който всеки един от нас е виждал, пътувайки в чужбина.
Картината навън е друга. В Испания, например, има паркове само за хора, отделена смрежа oколо самия парк, като тунел, в който пускаш кучето и то си бяга около парка. Не навлиза в частта, в която е обособена за крос, например. Има такова разделение. Ще допълня още за тази, отделената за кучета част, че съм виждала там през 20 метра кошчета с найлонови торбички, което улеснява стопаните в почистването след домашните любимци. За всичко е помислено и имаш усещането, че е проектирано от човек, не само, който  обича животните, но и цялостна европейска визия. Защото съвремието изисква хуманност и бъдеще. Бъдещето е на подобни паркове.

Европейските стандарти изискват хуманност. И възможност разходките на кучетата да се случват безопасно за тях, комфортно за техните стопани на определени, обособени места. Така безопасността и комфорта ще е гарантиран за всички.
*
Още нещо: Кучетата имат нужда от движение, от волен бяг в тревата, от щастие, от живот на куче. Оказва се, че е много трудно. Кучетата са обездвижени и напълнели, извън нормалните форми, едри, направо огромни. Те са затлъстели. Това е опасно за здравето им. Това на практика показва, че то не тича и не се храни с качествена храна, но най-вече не води пълноценен кучешки живот.

Детските площадки, стадионите, парковете с много хора - това не са места за кучета. Въпросът е двустранен: Хората с големи домашни любимци имат нужда от единение, от това да срещнат други кучкари, да поговорят.

Това се случва понякога в парковете, но те се оказват твърде малко на брой, т.е аз, ако имам куче и живея в Люлин 4, в София, мога евентуално да разходя моя любимец в Западен парк, например, само на около 5-6 спирки с метро. Не мисля, че е позволено в метрото за кучета. Затова остава др. вариант: да го закарам с колата до парка. В задачата се пита: Колко пъти в месеца, моето куче ще тича на воля?

За да е пълна картинката – ще добавя: то няма да тича на воля, въпреки моите усилия, ако в парка има колички с бебета, пълзящи, тичащи, скачащи, възрастни хора на припек на пейките или младежи, които си прекарват готино... Кучето ми няма да може да се наслади на разходката си, защото тя ще е на бавен ход и на каишка...
Ина Ивано за himera.bg
Снимки: Интернет